ДИСЦИПЛИНИ
Въртене на 2,3 или 4 поя
Пой е топка, вързана на въже, използвана в жонглирането с огън. Използва се като се държи с ръце и се върти в различни кръгови движения около тялото, наподобяващи въртенето на бухалки.Първите, които са практикували пой са били маорите от Нова Зеландия (думата „пой“ означава топка на маорски). Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете са го използвали за развиване на сила и координация. По-късно се е развил в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес пой се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречената „улична култура“.Пой се счита за форма на жонглиране и затова танцьори с пой често могат да бъдат видени да практикуват заедно със жонгльори, въртячи на тояги и други подобни изпълнители. Различните форми на пой включват светещ пой (с топки, в които има светодиоди), огнен пой (с топки, направени от текстилна материя, които се потапят в гориво и се палят) и вятърен пой (с панделки, закачени на топките).
Огнените снейкове (огнени змии) са разновидност на пойовете. За разлика от класическия пой, снейкът има по-тънка и по-дълга огнена глава. Съответно веригата, на която е закачена е по-къса. Този вид пой е по-опасен от стандартния, тъй като има голяма горивна площ и трябва да се използва само от напреднали.
Въртене на ветрила
Огненото ветрило е ветрило, което обикновено се конструира с от три до шест метални ребра, на краищата на които се навива тъканта за горене във формата на факла. Всяко ветрило е приблизително широко от половин до един метър. Използват се при танци с огън. Огнените ветрила не са толкова популярни в сравнение с други огнени уреди като огнен пой или огнена тояга, и по-скоро са ориентирани предимно към танца, докато поят и тоягата са насочени по-скоро към жонглирането. При боравенето с огнени ветрила уредите се вземат по един във всяка ръка и се завъртат около тялото, като по този начин се създават разнообразни движения. Много от движенията са взаимствани от поя или от бухалките, но за съжаление, ветрилата не позволяват толкова много свобода на движение и изискват много повече гъвкавост. Според типа кевлар ветрилата обикновено имат или малък огнен тампон на върха на всяко ребро, или кевларено въже по продължение на металната дъга на ветрилото, която съединява всчики ребра. В зависимост от конструкцията, някои ветрила се сгъват в основата си (много наподобявайки обикновеното ветрило, което се държи в ръка), други са постоянно разгънати. Някои ветрила имат сложна орнаментирана плетеница, но пък за сметка на това не са толкова добре видими, тъй като при употреба се вижда ясно единствено огъня.
Въртене и контакти със стаф и двоен стаф
Тоягата (Стаф) открай време е била изпозлвана от човека за оръжие, но отскоро тя се използва и за огнени изкуства. Въртенето на тояги е част от много фолклорни танци, най-вече в Европа, като дори в България се практикува въртене на запалени тояги(Оратник). Въртенето на огнени тояги, като част от съвременната култура, вероятно се е получило като комбинация между въртенето на огнен пой и въртенето на тояга с бойно приложение в източните бойни изкуства. В съвременното въртене на тояги не могат да се видят много прилики с бойното въртене. Тоягата е много различна като механика на въртенето, но траекториите и вариациите са почти едни и същи. Основно въртенето на тояга може да се раздели на контактно въртене на една или 2 тояги и жонглиране с две, три и повече тояги.
Жонглиране на топки, бухалки и рингове
Жонгльор е човек, който подхвърля разни предмети във въздуха продължително време, без да ги изпусне. Жонглирането (жонгльорство) е типична част от номерата на клоуните. Човек може да жонглира с предмети от обикновени топки, до ножове или други опасни предмети, както и огън. Коренът на думата „жонглиране“ варират от Средновековието. На стар френски думата jogler значи шегаджия. Иначе самото жонглиране се е появило много по-рано. Жонгльорството е една сложна манипулация на предмети подлежаща на много години развитие. За изпалнението на дадена фигура в жонгльорството, жонгльорът трябва да се пребори си възпрепядстващата го гравитация, като хвърля високо или ниско с ръцете си предметите последователно в една точка при една и съща скорост на движение и съответно ги хваща. Упражненията по жонглиране всъщност тренират координацията и рефлексите на жонгльора и способността на хвърляне и хващане. Веднъж заучено едно движение не би могло да бъде забравено, при липса на редовни репетиции или на цялостно лишаване от такива, дадено движение в жонгльорството би било несигурно, трудно и нестабилно за изпълнение, но не и загубено, няколко дни или седмици репетиции са необходими (в зависимост от сложността на движението, и броят на обектите които биват манипулирани) за възстановяване на координацията и рефлексите за правилното му изпълнение. .
