Проектът представлява двудневна творческа работилница, която имаше за цел да запознае и обучи хора със зависимости на съвременни циркови изкуства. Програмата и целите на проекта бяха съгласувани предварително с професионалният екип от специалисти в терапевтичен център “Свети Илия”, а преподаватели на обучителният клас бяха Пламен Петков и Бояна Русева, които показаха основни умения във въртенето на пой, стаф, жонглиране и ходене на въже. Една от основните цели в център “Свети Илия” е да научи хората със зависимости, че постояннството, търпението и вътрешната мотивация да си по- добър са качества без които не можем. Предварително съгласуваната програма със специалистите ни позволи да приложим въртенето на пой и жонглирането като основна част от програмата поради ползите, които има върху човека, а именно:
Тренировките с пой подобряват координацията и концентрацията и за това е подходящ, както за мъже така и за жени без ограничения във възрастта . Нашите тренировки се изпълняват със специален тренировъчен (НЕзапален пой). Целта на тренировките е всеки от нас да види своята координация между лявото и дясното полукълбо, да увеличи своята мобилност, да се забавлява и най-вече да се докосне до нещо ново и да бъде една идея по-близо до магията на огъня .
Пламен споделя: Мястото е уникално, природа, красота, чист въздух, погледа ти се рее без граници. От дългодишния си опит като артист и треньор повече от 10 г. Видях едни млади, надъхани и борбени хора. Те с интерес и лекота усвоява и и имаха неспирно желание да научат нови и нови движения.
Бояна Русева сподели: Много съм щастлива, че проведохме този проект точно в Габрово където е и моя роден град. Това ме мотивира допълнително и се надявам, че съм предала от опита си на артист, който е повече от 14 години. Преподавах различни инструменти и видях, че запалих една страна в новите ми ученици, а именно страната на постоянството .
“Ползите от цирковите дисциплини, които ни помогнат и в нашето ежедневие са постояннство , издържливост, сила, баланс, координация и синхроничност. Огнен пой е топка, вързана на въже, използвана във вид жонглиране. Поят се използва като се държи с ръцете за дръжките и се върти в различни кръгови движения около тялото. Първите, които са практикували пой са били Маорите (племе от Нова Зеландия). Думата „пой“ означава топка на маорски. Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете са го използвали за развиване на сила и координация. По-късно се е развил в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес “Пой” се е превърнал в хоби, упражнение и изкуство. Той е най-предпочитан за всякакви огнени съчетания и въртене на огън.Оригинално той не е огнен, а представлява топки, вързани на въже. По време на танц с песен се изпълняват сравнително елементарни движения. Неговото развитие и огнената му версия се появяват по-късно. Въртене на огън и огнени танци има в почти всяка култура по света, включително и в българските народни обичаи.
Жонглирането е физическо умение, изпълнявано от жонгльор, включващо манипулиране на предмети за отдих, забавление, изкуство или спорт. Жонглирането може да бъде манипулиране на един обект или много обекти едновременно, най-често с помощта на една или две ръце, но също така и с крака. Жонглирането е сложен физически и умствен процес, при който развиваме потенциалът на сиво и бяло мозъчно вещество. Доказано е, че повишава коефициентът на бързина в реакцията, способността за координация и концентрация. Увеличавайки плътността на мозъчното вещество със сложен процес на картина-действие спомага за синхронизиране на двете полукълба и само след 3 месеца жонглиране имаме дългосрочно подобрение във физическите, но и умствени способности. Специалисти от университета в Харвард смятат, че жонглирането като рехабилитация при хора с черепно-мозъчни травми би имало позитивен ефект. Жонглирането засилва развитието на мозъка. Изследванията показват, че ученето на жонглиране ускорява растежа на невронните връзки, свързани с паметта, фокуса, движението и зрението. Благотворните промени продължават дори след седмици без практика.
Надяваме се,че социалният проект, който успяхме да осъществим съвместно с терапевтичен център “Свети Илия “ имаше позитивна обратна връзка и освен забавление имаше и творческа част. Всеки участник сам си създаде и изработи тренировъчен пой от чорапи и ориз така всеки получи задача да овладее и интерпретира наученото до следващата ни среща. А за да докажем защо тренировките са изключително важни вечерта проведохме демонстрация с огън, а нашите ученици бяха най-добрата ни публика . Учениците в терапевтичен център “Свети Илия” останаха в сърцата ни и се надяваме нашият социален проект да продължи и в бъдеще .