Започнах да се занимавам с жонглиране през 2010 година. Идеята дойде на практика отникъде. Просто исках да си намеря някакво хоби и избрах жонглирането като нещо нестандартно и впечатляващо. Още по-важно, то можеше да се практикува навсякъде и не изискваше някаква специална екипировка (3 мандарини бяха идеални за жонглиране). Така просто намерих няколко видео-урока в интернет и започнах да се уча да жонглирам с 3 топки. За да бъда искрен, ще кажа, че в началото не беше никак лесно. Отне ми цели 2 седмици, за да се науча да подхвърлям топките, една след друга във въздуха в правилния ритъм. Може би изглежда, че това е твърде много отделено време, само за първия базов и не особено сложен жонгльорски трик. Просто такава беше цената на това да се уча сам, без никаква момощ. В момента бих казал, че човек с правилния подход и упражнения би могъл да постигне същото нещо, не за 2 седмици, а само за около 3-4 часа. Какви са обаче са ползите от жонглирането и защо аз продължавам да се занимавам с това и досега? Както казах започнах с жонглирането като хоби и не знаех какво може да ми донесе то. За щастие плюсовете се оказаха повече от минусите! Жонглирането подобрава способността за запазване на концентрация, реакциите и чувството за ритъм. Също така помага до голяма степен за изравняването на дясната и лявата половина на тялото. Много бързо по-слабата ръка се изравнява с по-силната откъм сръчност. Всички тези неща резултират в подобрение на възможностите на човек, във всеки един спорт, изискващ технически умения – футбол, баскетбол, волейбол, тенис… Това е факт главно заради цялостното подобрение в координацията на тялото, което жонглирането дава. Сещам се един единствен недостатък на хобито си. Това е, че то може да бъде пристрастяващо до някаква степен. Имало е дни, в които съм жонглирал по 5-6 часа, почти без почивка. Само и само защото съм се опитвал да направя някой трик, който така и не се е получавал, а неуспешните опити са ме карали да пробвам отново и отново, без да усещам колко много време съм изгубил в процеса. Причините, които ме карат да жонглирам и до днес са основно две. Първата от тях е, че все пак това е вид физическа тренировка, която може да ме поддържа във форма. Втората и по-съществена причина е, че жонглирането е неизчерпаем източник на вдъхновение и разнообразие. На теория може да се жонглира с всякакви предмети. Вече споменах за мандарини и други плодове. Един от рекордите на Гинес е за най-продължително жонглиране с работещи резачки за дърва. Във видеоклипове в интернет съм виждал човек жонглиращ с 3 стола, както и друг жонглиращ с 2 топки и бебето си. Всеки един жонгльор може да бъде оригинален, да даде воля на въображението си и да осъществи идеите си. Да направи нещо, което никой друг в света не е правил. Това ми харесва най-много в моето хоби. Аз по принцип не правя представления, понеже за тях се изисква човек да се съсредоточи върху няколко номера, да тренира единствено тях и когато дойде точният момент да ги изпълни по перфектен начин. За сметка на това винаги обичам да експериментирам с нови и трудни трикове. Всеки един успешно направен номер, дори и след стотици неуспешни опити, ми носи огромно удовлетворение. Хората, умеещи да жонглират никак не са много. А както вече обясних, това хоби идва с много ползи за тези, които го практикуват. Затова винаги съм склонен да споделям знанията си за него и да приобщавам нови хора към „жонгльорския свят“. Умения: Жонглиране на 7 топки и рингове, 5 бухалки, диаболо, стаф, пой